автор: k2

Неподвижни са моите замъци
като кораб пред буря.
Само котвите-кули
ги дърпат в небето,
но те се опъват, опъват...

От пясък е моята броня,
а от брони очите потъват
в морета без острови
полуострови,
архипелази,
салове,
параходи...
Дори без акули.

Онемели са моите замъци -
тихо морето ги люля,
а в подземните трюмове
вие на куче
плъх - зъл и чумав.

Изгасете си фара,
крайбрежно добри хора,
да не виждат очите ми жълти
спасителен бряг.

Ще ви срина бойните фортове,
чергите ще ви подпаля -
да е светло,
додето прерязвам от скука
гърлото
на поредната революция.