автор: Selianin

Девненски привет към всички колежки, колеги и читатели.
На всички, които са дали нещо на Девня.

Извирала от най-дълбока древност
кристално чиста, карстова река;
в брашно с вековно-тиха, кротка ленност
тя смилала на хората труда.

Но само с жито, чушки и домати,
без сода, торове или цимент;
без захар, ток и разни препарати
не може даже и един момент.

Патриотичен, най-върховен повик
от цялата страна народ събра,
за да превърне белия варовик
в най-ценни за Родината блага.

И както само в приказките става,
днес Девня стигна връх недостижим
на българската мирна, светла слава,
чрез твоя труд , народ неуморим!

Поклон пред Вас, строители! Химици!
Напред! Нагоре скъпи ни чеда!
Другари командири и войници,
благодарим ви ние за труда.

По пътищата си трънливо-гладки
дерзахте кадри! Пусков срок след срок!
През кал и студ, с мечти крилати, сладки,
направихте в историята скок!

Вода и сол! Пот и земя! И камък!
Програми, петилетки, ум и СИВ
Вий циментирахте с народен пламък
в обект прекрасен! Дишащ! Мощен! Жив!

На фон кипящ пулсира комбината!
Заводи! Кораби!... Голям строеж!
Уверено се пише в низината
история на български растеж.

Край Девня грее пристан фериботен -
съветско-българска любов-мечта;
за мирни дни или за миг страхотен
единствен по възможности в света!

Ех! Възроди се древна Марциана!
Кооперирана земя и тук!
Могъща химия! Цимент! Стомана!
Свисти от корабна сирена звук!

1980 – 1986 г.