Когато си само на двайсет години,
живееш с цигари, кафе и мечти,
далече от близки и от роднини,
то се знае - студент си сигурно ти.
Когато вечер до късно стоиш,
звездите броиш по небето,
когато в пода чинии трошиш,
а мъка любовна, разяжда сърцето,
тогава, в този пролетен миг,
тъй сладостен и тъй болезнен,
взел всички изпити, без един,
ти правиш опити безполезни,
да влезеш в крак с времето свое
и без много луди купони и шум,
да седнеш тихо в малката стая,
да учиш дълги теореми наум.
Но вместо тази пълна идилия,
чувства по други в тебе бушуват.
Иска ти се да идеш в Бразилия,
но влакове, май че за там не пътуват?!
Затова остани си в малката стая,
пуши си цигари,мечтай си на глас.
И с гаджето дрънкайте на китара,
напук на хазяйката в късния час.