автор: nara

Хей, тук съм! Не ме ли виждаш? - Не!
Странно, аз изпълвам цялата стая.
Не ме ли усещаш? - Не!
Странно, аз изпълвам цялото ти същество.
Не ме ли чуваш? - Не!
Странно, аз крещя с пълно гърло.
Хей, тук съм! Помниш ли коя съм? - Не?!?!??!
Аз съм същатата тази, която живя чрез тебе.
Аз съм тази, която ти уби
и изхвърли в канавката.
Аз бях лампичката, която светеше нощем над леглото ти,
и същатата тази, която ти изгасяше,
когато ти се приспиваше.
Аз бях твоята кислородна маска.
Аз бях хляба и водата.
Тава бях.
А коя съм сега?
Сега съм празен звук.
Сега съм тъжна песен.
Сега съм скъсана струна.
Сега съм отчаяна птица.
СЕга съм това, което си ти.