автор: miromax

Колко мислиш, гласът ти ме стопли..?
В телефона от някъде там.
Прозвучаха бездушни въпроси .
Не от искренност, просто от срам...

Колко пъти поиска да чуеш ..?
Моят глас тъй далечен от теб...
Мисли всички на тебе обречени,
как превръщат ме в хаос без ред ...

Колко пъти погледна във празното..?
Да потърсиш очите ми там...
Да си спомниш фрагмент от докосване
И какво аз за теб щях да дам ...

Колко пъти ноща ти попита ..?
Той къде е и как е сега..?
Самотата му как ли разплита ,
на съставните фибри душа ...

Ни веднъж...Не отричай ...Не смей...
Ти си просто една чаша изпита ...
В нея чувства да вливаш недей ...
Стъкълцата ти, в мен се разбиха ...