автор: miromax

Валеше сняг, когато ви видях .
А ти..? Дори не се обърна .
Вървях след вас и в лудост бях...
В очите ти вина да зърна .

Видяхте ме, но все едно ме нямаше.
Говорихте си, даже се усмихвахте ...
За него грешка бях, за теб досада ...
Потъвах в свойта лудост от измама...

Повиках те и отговор потърсих :
Защо..? С какво се провиних ..?
Увиснаха във нищото въпросите ...
При него върна се, а аз се вкамених .

Изпрати го...Останахме сами...
Бе погледът ти ледена висулка.
Заби я там, където най боли:
В сърцето ми за теб една дрънкулка ..