автор: swetulka

Необяздени,луди коне
през душата ми вятъра носят.
Накъде,накъде,накъде?
Профучават въпроси,въпроси...

Вран жребец със копитата рие по тъмно.
Без седло,без юзда му се мятам,политам...
Ще препускам,препускам,додето не съмне
и по буйнали,диви ливади ще скитам!

Звездочела кобилка си зобва в дланта ми
и процвилва с любов към жребче смугло-сиво
и отпива,отпива в потоци сребристо-тъкани,
докато се разпуква зора срамежлива.

Мои диви,препускащи,волни коне...
Дай им Боже,безкрайни полета!
Че в оградите лудия бяг ако спре-
окуцяват;куршум...и да гледат небето!