автор: papacot

Вървях и не падах.
Самотник сред живи.
И в пролет прохладна.
И в лято ръждиво.

И пак съм облечен
с бездомната риза.
И пак неизречен
в небето си слизам.

А есен крилата
перата си реши.
Приижда с отплата
за слепите грешки.

През зимата дълга
ще гледам отгоре.
И пак ще покълна
сред нечий жив спомен.