автор: sradev

малко преди туй

- Ама ти да не си дошъл тук да изкупиш на безценица нашите души?, запита, гледайки го подозрително, Циркония.
- Маани се благо-честита и стани по кротка! - ужасен дявола се изплю пред рамо, сви опашката на кравайче и му се изправиха рогата, - за какъв българин ми е твойта душа - така изпонатъпкана с недоверие, че ще ми повреди стоката. Ех поне да беше качамак...
- По нови технологии работят сега, изясни Филан Кешия. Не събират душите една по една, не чакат да узреят, не отлежават по хиляда години, не изцеждат вярата от тях, та после да я варят, пекат, филтрират и сигнифицират, за да извадят грам доверие. Днес доят заблудени ангели, забъркват издоеното с качамак добавят по малко зеленина от златото и хайде у фурната - на мокър огън. След половин час и доверите са опечени: томчести, лъскави, усмихнати и обещателни.
- Що за бизнес е това - от вяра да печеш доверие?
- Големите ангели с него ловят по-малките и така си опичат работата.
- Ама, като истина доверчето се спайдушва.
- Там е по-горещо.
- Ами, ако се надуят и се пукнат?, истина ис трепна Пишманка.
- Не ти ли казах, че е голям Дявол - избягал е от там през седем свята зелени човечета. Парил се е от разгорещено доверие.
-Аха, прихвана Циркония и лицето й се проясни - чака в тихо пристанище да мине бурята. Ама дявол мирен не седи - какви ги дрънкаше за проповед? Какво има да рекламира сега?
- Скъпа колежке, обади се усмихнат Тара Понтьо, цялата му проповед ние я изнесохме: трябват му висококвалифицирани силно недоверчиви специалисти за пресяване на рудата от изпочупени довери и закълчищване на стените. Готов е да обещае баща си и майка си, а дори и да изпълни обещанието си.
- Дявол да го вземе! възкликнаха непослушничките, а няма ли някакъв договор, нещо като сътрудничество, ей така командировка, стаж... точно сега там се е нароило от пропаднали ангели. Госпожице доктор Бодикрав, нали вие завеждате проекта "Маразмус" и междугалактичното сътрудничество.

За първи път от 72,5 години Бодикрав се усмихна и очите й се разнежиха обърнати към някакви древни времена, - Елате довечера у мен на кафе. С Дявола имаме да си припомняме добрите стари времена, които не бяха тогава стари и съвсем не бяха добри, но аз бях начинаеща вещица, а той свежо пропаднал ангел. Нали тъй бе серсемино, изрева възторжено тя и го ръгна приятелски в ребрата. нещо из него се пропука, очите му се замъглиха серно...

- Ой, позабравил бях изблиците на възторга ти, усмихна се просълзен дявола.