автор: tsveti

невинаги идваш с гръм и трясък,
понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,
а сутрин те вдишвам с първото кафе –
празнично-искрящо-бяла,
а пръстите ми замръзнали от липса
залепнали на горещата чаша
болят и те жадуват
и само за секунда ги пускам – розово-сгорещени
да претичат по снежните блокове,
да ти откраднат спящата усмивка