автор: ringo

Изглежда е било във полусън -
усетих ясно нечие присъствие.
Дъждецът тихо ромолеше вън,
а тя е влязла сигурно на пръсти.

Стоеше в сумрака съвсем сама,
разчела отдалеч тревожния ми зов.
Стоеше до леглото ми една жена
разкъсвана от болка и любов.

А аз изгарях там във тишината,
люлян от трескави вълни.
От огън - в студ безпомощно се мятах,
потъвах часове и цели дни.

Посегна в тъмното и ме погали мама
по пламналата ми в пожар глава
и произнесе като заклинание
забравени от детството слова.

"Магични" думи срещу всяка болест,
наричани за малкото момче.
Да може болестите да пребори,
да крепне детското телце.

Олекна ми като че ли завчас.
Светът за мен отново видим стана.
Избяга болката от маминия глас,
настъпи положителна промяна.

Поисках да целуна тази длан,
напуканата, любеща ръка.
Но мама нямаше я вече там,
пердето се полюшваше едва...

Дошла е, милата, да ми помогне пак
от ТАМ, където няма болка и тъга,
а после, във припадащия мрак
безмълвно тръгнала си е сама.