автор: abonat

Новогодишен поздрав за всички, които се занимават с литературна критика :-)

Заглавие на анализираната творба: Песничка на Супер-Марио

Първи куплет:

Аз съм малко човече дебело,
по зелени полянки си тичкам,
дупки в пътя прескачам умело
и се пъна да хващам парички.

Анализ на първи куплет:
Лирическият герой верифицира наличието на известна опулентност във физиологичен план, което имплицитно релативира основния импетус – векторното движение, капсулирано в натуралистични топоси. Авторът акцентуира латентната вирилност на героя, която хипостазира в една перпетуална мобилност par excellence и субверзивна интериоризация на есенциални за социалната интеракция артефакти.

Втори куплет:

Ала щом врагове ме контузят,
се превръщам във изрод свиреп –
гъби, патки, летящи медузи
всичко стрелям и мачкам наред.

Анализ на втори куплет:
Тук съзираме някои епистемологично-когнитивни аспекти на презентирания ментален субстрат. Интроспекцията кулминира в интрасубективна категоризация, респективно каталогизация на манифестациите на злото. В бихейвиористичен дискурс индивидуалните ресентименти девалвират до криминогенно-малигнени ексцесии, потресаващи със своята диаболична монстрьозност и безапелационна екзекутивност.

Трети куплет:

А когато пристигна накрая
при принцесата в тъмни бордеи,
ще отвори вратите си рая
и заря в моя чест ще изгрее.

Анализ на трети куплет:
Апокалиптичната визия от втория куплет пермутира до сугестивна екзалтация пред фантазмената транзиция в сакрално-йерофаничните димензии на хиперекстатичността. Лирическият герой постига утопичното конфлуиране на реалност, блян и фикция, вследствие на което осцилиращата обстоятелствена конкретика се субтилизира за сметка на преекспонираната импозантност на финалната хронотопична секвенция.

Заключение: От феноменологична гледна точка произведението битува успешно в контекста на постмодернистичната полиестетика.

;-) Пожелавам много професионални успехи и творческо вдъхновение през новата 2010 година!