автор: HariMarSui

Семейството се местеше в ново жилище. В камион се товареха мебели. Всички бяха заети и никой не се сети за кучето. В началото то обикаляше край камиона, но после, подмамено от неизвестното, почувствало свободата, се отдалечи. И се отдалечаваше все повече и повече.
Намери се в нов свят и се уплаши, но пътя към дома, не можа да намери. Хората вече го търсеха. Разпитваха минувачите, но напразно.
Най- много тъгуваше за кучето едно малко момче. Кучето беше негов другар. Обичаше го и се грижеше за него.
Кучето свикваше с новия живот. Търсеше храната си. Научи се да се брани от големите кучета от глутницата на бездомните. Времето минаваше. Стана голямо куче, но не забравяше старите места по които бяха минавали с момчето.
Един ден кучето беше полегнало в сянката на дървото пред входа на старата къща, когато усети познат мирис и обърна глава. По улицата вървеше младеж и носеше в ръката си вестник. Подмина кучето. И тогава изтървя вестника. Кучето го вдигна от земята и го подаде, както го беше учило преди момчето. Подаде вестника , като го гледаше в очите, сякаш му казваше: ,, Аз съм, не ме ли позна? "
Момчето го позна. Извика:
- Това ти ли си? Намерих те.
Галеше го, прегръщаше го. Радваше се, че са се намерили. Кучето беше радостно. Беше намерило стопанина си след толкова години и въртеше опашка.