Тя иска да я помним слънчева,
безкризисна, любовна и добра.
Тя много иска да не си отива,
да остави своята следа във нас.
Времето през гъстото решето
брои последните й часове..
Спомнете си момичета, момчета
най-влюбените й, красиви мигове.
Защото всичко е преходно,
остават белези след ветрове,
но тук под слънцето набъбва
надеждата за летни светове.
Във чаша вино нека да удавим
неволите, лишения и страх.
Да бъдем себе си- това го можем,
за да ни има дълго и след нас!
31.12.2009