автор: chocolate

Попита ме – знам ли какво е това – щастие.
Нищо не ти казах. Не и веднага.
И да го бях направил -
едва ли щеше да разгадаеш закодираното в бавните ми ласки.
Щастието е усещане за Любов и за Сега.
Пропълзява неусетно в теб.
След миг – ще го няма - тогава осъзнаваш.
Само спомен ще е. Суета...

Надеждата е, че го има все пак някъде.
И че не спират да го търсят приятелите ми.
И че не спират да го намират
в невъзможността на ситуациите
и в докоснатите мълчания;
в разпятията на сбъднати сънища
и на несбъднати желания -
всичко е там,.. всичко е в нас...

Виждам те в прегръдките си:
танцуваме аржентинско танго в екзотичен бар;
отпиваме бавни коняци на забранен вечерен бряг;
по тротоарите в търсещи погледи се размазваме;
пристигаме отнякъде на далечни гари с късни влакове;
намираме се един друг в забравени празници
и в изтичащо настояще...

Но какво е щастието – така едва ли ще узнаем.
Това, че след повече от двадесет все още си в главата ми
би трябвало да ти подскаже, че е нееднозначно и имането, и нямането.
Спри с въпросите си.
Не рови в детайлите.
Не искай искри и пожари.
Добре ли ти е, когато сме заедно?
... Това е...

______________