автор: nikoi

30. 12...


Какво да казвам.. Ти си знаеш.
А всъщност знаеш ли? Не зная.
Рисуваш спомена за люлка
със аромат на чистота..
Онази чистота, която
на твоите сълзи ухае,
когато дълго мен ме няма,
за да те хвана за ръка..
Какво да пиша? То си пише.
А всъщност пише ли? Не мога
да ти измисля по- сърдечен
и по- красив от тебе стих.
За празника ти нямам нищо,
освен молба недоизречена
да ми простиш, че съм сланата
в катранените ти коси.
Какво да пожелая, мамо?
Какъв подарък да оставя
до умореното ти чело?
Аз нямам нищо. Но, ела
да те прегърна и повярвай-
ти винаги ще имаш мен-
твои подаръци ще бъдем
аз и добрите ми дела..