Тук изкуството е само вик,
нечут останал под звездите.
За миг послушаш ли го,
ще те спънат
гробовете на щурците.
През мъглата
червен фар гледа те
със присмеха на котка,
подушила угризките от съвест.
А в теб жестоката им тишина
пропуква се:
„защо така - не е ли жалко...”
Наистина е жалко,
че в мъглата
не виждаш даже и на метър.
Купуваш, за да имаш,
продаваш, за да бъдеш
и така
докато изкупиш себе си.
Но просто е това.
В мъглата
отдавна е изгубен
смисълът на светлината.
И точно ти
не ще да го намериш -
не го търси отвъд.
Нагоре
към небето не посягай,
че ще те изцапа.