автор: den

Пресегнах да погаля
опашката на дявола, но Там
горящи въглени ме спряха.
Единственото дето знам -
обичам твоето потръпване и плахост,
когато те докосвам Там.

На колене съм, искам да целуна
чашата на ангела, но Там
не спрях да пия от нектара.
Не спрях, опияняващият плам
до всяка клетка ме прогаря.

Нощта с денят се сляха,
светът е облак бял...
Обичам твоето потръпване и плахост,
когато сме
една неземна цялост!