автор: ringo

Натъжи се клошарят
в зимното утро
и потръпна от хлад.
Няма само за него
подарък
в големия град.
Оброни глава
и потъна във мисли.
Но какво да измисли?
И защо ли, защо
радостта
само него подмина?
Натъжен,
с наранена душа,
вдигна поглед нагоре
и мигом разбра.
Как късметът
не ще го отмине,
когато над него дори
няма комин и
няма дори и елха.
Комин,
през който
добрият, мил старец да влезе.
И елха,
под която
да сложи подарък
за една клета душа.
Ех, че съдба!
И нарами торбата отново
беднякът -
премръзнал,
бездомен,
безмълвен.
И тръгна към парка
с надежда
да намери там
свойта елха,
под която
да може
добрият, мил старец
и за него
да сложи
подарък.