написано през 2003 г
Малко стадо безумни овчари
четиринайсет години доят ли доят,
овцете слабеят, а те трупат пари
дори не ги гранят, а само поят.
Упоени овце от сбор психиатри
вървят без посока и вяра и път
и се пилеят по малко, по малко
към по-тучни ливади и по-светъл кът.
А за тез що останат европейска кошара
обещават пастирите с имунитет
и нашето руно се тачело тамо,
но нали ни подстригват редовно - по ред.
При първото стригане пуснахме червено,
при второто даже кръвта посиня.
За третото - гладни, безумни и нервни
кръв не остана, а само жълта... свирня.
Стадото гладно в европа ще вкарват
и понеже сме още диви били
те се редуват да ни прекарват.
Щом не се дърпаме - нека боли!
Но тези големи психиатри мастити
пред чужда реч превиват гръб
било пред Ферхойген, Буш или Путин
се кланят и слушат като плах ученик.
Народ по-загубен от нас май, че няма,
щом еднодневки ни пият кръвта.
И не е чудно, че с въже или в яма
много от нас предпочитат смъртта.