Планина се издигна,
небето рани-
заваля,
посече вятъра-
притъмня...
Орли закръжаха тревожно,
забиха камбани на прощаване.
Един орел ми кацна на рамо.
- Очите ли ще ми бодеш? Нямам,
Сърце имам, не пий го.
-Не се лъжи,очи имаш,
но не удряй с гърди планината,
вятър посече,
та тебе ли...
Та тебе ли не ще да разбие.
На мъртво месо ще останеш-
храна за лоши хищници;
Ми си събуй обувките
и тръгни боса нагоре,
да те не стягат и хлъзват
и да чуеш що ти шепти земята,
като краката ранява.
Всяка рана живот е,
всяка крачка е воля.
А като стигнеш на върха,
там ще усетиш вятъра,
дето тъй жадно гониш....
Не бий с гърди планината,
отгоре се вижда най-добре.
И отлетя орелът.