автор: abonat

Дивакът Набу заболя от екзема,
която гърдите му с люспи покри,
след туй разпростря се, гърба и корема
обсипа му с лъскави бели бразди.

И блесна Набу – титан белоснежен
сред хиляди черни, невзрачни души,
и хиляди погледи, пълни с копнежи
закотвиха в него тъмни, влажни очи.

И рукна народът – река многоводна,
от изток, от запад, от север и юг,
в ръцете с богатства, с угоени животни,
със злато, сребро и оникс за Набу.

Те се кланяха трепетно, с глухи стенания,
обзети от дивен, първичен екстаз,
пред Него – различния, белия, славния,
белязан със знака на небесната власт...

А днес във музея виси следната схема
на бял бог, почитан в далечна земя:
с едната ръка той подаръци взема,
а с другата страстно си чеше гърба