автор: HariMarSui

На едно високо, високо дърво, птица сви гнездо. Снесе яйчица и излюпи пиленца. Тя ги хранеше, поеше и те растяха под грижите и. Започнаха да разперват крилца. Нетърпеливо чакаха първия си полет.
Само най- малкото стоеше свито в гнездото. Толкова много се страхуваше. И от високото небе и от дърветата се страхуваше. От всичко изпитваше страх. Този страх от непознатото, отвън гнездото, беше ужасен.
Скоро птичетата полетяха. Първо от клон на клон, а после по- надалеч и по- надалеч.Само птичето стоеше в гнездото. Един ден майката го заблъска с човка, с тяло и крила го заблъска от гнездото навън. Примряло от страх, малкото си мислеше: - ,, Каква майка ми е тя? Иска да ме убие."
- О, аз падам. Земята се приближава.
И разпери криле. Те го задържаха във въздуха и птичето ги размаха. Първо плахо, после по- смело и полетя.
- Толкова е хубаво да летиш. Благодаря ти, мамо. Значи и това е начин да накараш някого да забрави страха. Да повярва в себе си. Аз летя, аз летя- пееше птичето- аз летя, летя...