автор: Iren_Davidoff

След смъртта на съпруга си, Надето изпадна в депресия; причината не беше загубата му, не беше и страхът от смъртта, тя не бе обичала мъжа си, нo едва сега осъзна, че се беше привързала към него през годините на съвместното съжителство...
...бе вплела живота си в неговия, чувстваше се безпомощна и омотана в паяжината от сметки и бизнеси, за които се налагаше да взема решения сама и за които на него, на съпруга й, не му беше останало никакво време да я подготви как да се справя без него в такива ситуации. Той беше вземал решенията без нея, не бе я товарил със скучния бизнес, напротив, беше й дал възможност да живее покрай него прилично и комфортно, самият той бе работил много и бе давал всичко от себе си за бизнеса, бе издигнал нивото на компаниите им, бе умножил парите им. Намираше преди, че беше работохолик, наистина много дисциплиниран, но толкова прагматичен и скучен със своята педантичност и стиснатост, че това я докарваше до истерия тогава, но сега имаше нужда точно от това, имаше нужда от напътствията му. Беше я освободил изцяло от стреса да бъдеш богат в лошия смисъл на думата, не беше поемала никаква отговорност, не беше определяла заплатите на подчинените си и не беше се занимавала с техните застраховки или пък със стипендиите на децата им, които ходеха на колеж. Правенето на пари покрай него изглеждаше толкова лесно, но сега бе трудно, неимоверно трудно, беше затрупана от хилядите безмилостни папки и сметки, с които не знаеше как да се оправя. Петранка, българка, идваше да прошнорова фактурите й, да смята с калкулатор всекидневните й разходи, прилежно да нанася в съответните графи безбройните цифри. Имаше си млад счетоводител, който на всеки три месеца декларираше данъците й пред IRS, а адвокатът й, в края на годината, методично дооправяше всичко, що касаеше представянето на данъците й пред съответните служби.
Стресът я караше да се чувства безпомощна, страхуваше се от всичко и не можеше да спи, мислеше, че е наказана. Плачеше с часове, после се напиваше свински, дни и нощи, проклинаше се и това продължи доста дълго време. Обаждаше се на детето, но то бе отвикнало от нея и тя долавяше скрита омраза в гласа му.
После изведнъж реши, че иска да забрави всичко и да започне живота си съвсем отначало. Обърна се за помощ към своята приятелка, Евгения, руска еврейка, с която внимателно обсъдиха ситуацията и решиха най - напред да се заемат с красотата си, затова започнаха да ходят на масаж в новия спа център до къщата на Женя, където Надето стоеше в парната стая до припадък, а после под ръцете на масажиста се опитваше да забрави изцяло мъката и излизаше след процедурата лека, топла и добра. Тръгна отново на фитнес, взе си треньор, който се опитваше да й дава лесни упражнения, после малко по-трудни, тя се стараеше да се захване сериозно с тренировките си, искаше й да може да се вдъхнови, но скоро и това й дотегна, не беше никак дисциплинирана. „А защо всички трябва да сме дисциплинирани? Не е ли по-добре да живеем без правила?”- казваше си Надето.
Срещаше се с приятелките на Женя, все богати рускини, мъжете им имаха някакви странни бизнеси; американките й бяха непонятни, нямаше какво да си говори с тях, а богати българки не познаваше кой знае колко, едната беше лекар и работеше непрекъснато; нощем – дежурства в болницата, денем – визити на пациенти в кабинета, имаше малко свободно време; другата бе адвокат, мъжът й бе от така наречените „стари пари” и не харесваше жена му да се среща с българи.
Решиха с Женичка, че ще заминат за Маями, тя държеше да отседнат в нейната къща в Бал Харбор, единият от островите на Майями Бийч. Беше купила имота от банката, собственикът художник не можел да погасява заема и така, чрез някакви приятели от Флорида, старата еврейка се беше уредила с къщата за смешната цена от 500 000 долара. Излетяха със самолет през ноември, настаниха се в къщата, беше в охраняемата зона, недалеко от океана, истинска прелест; беше голяма, около 200 квадрата, с четири спални, в четирите различни крила с малък басейн в средата, нали беше Флорида, как къща без басейн! Бабушка, както тайно я наричаше Надето, имаше спортен „Кадилак”, бежов на цвят, със смъкнат гюрук, паркиран в гаража. Както при мъжете, когато ги хванеше синдромът на Гоген и си купуваха спортни коли, развеждаха се и се женеха за доста млади жени; така тук беше същото, но точно обратното - Бабушка имаше млад любовник, Петя от Russia, с двадесет години по-млад, рус и синеок, много смешен, само се хилеше и така успяваше да прикрива вродената си глупост. Надето чуваше как Бабушка се забавлява нощем с Петя или как цвили в басейна и пляска щастливо с ръце.
Тя получи спалнята, в която е било ателието на художника. В средата на стаята, Бабушка бе поставила висок креват с балдахини и сутрин Надето стъпваше по студените мраморни стъпала, за да слезе от огромния креват и да отиде до големите френски прозорци, които водеха в малка градина с портокалови дървета. Тревата беше остра и нараняваше малките й ходила, но Надето смело заставаше под дърветата и откъсваше два плода, а после с Женичка си правеха „фреш”. Разхождаха се в шопинг центъра на Бал Харбор, пазаруваха в Nordstrom и Sax Fifth Avenue, пиеха кафе в „Sheraton” на отсрещната страна на булеварда и се забавляваха доколкото можеха; беше им скучно, искаха нещо тръпнещо и вълнуващо, нещо, което да ги разтърси изцяло, но нищо особено не им се случваше. И двете обичаха да се хранят, обичаха всякаква храна, но най-много от всичко обичаха ‘stone crab”, да, това беше най-вкусният рак, специален вид, който се ловеше само през тези месеци на годината и беше разпостранен единствено в Каролините, Мексиканския залив и Белиз. Бабушка обичаше да наблюдава как порцията от 200 долара изчезваше в стомаха на котките, които необезпокоявани се разхождаха на терасата на ресторанта. Fun!
Въпреки това, нямаше настроение и прекрасните дни и нощи във Флорида не я правеха по-щастлива. В ресторантите на Бал Харбор беше пълно с лифтирани баби и техните жиголо. Беше по идея на Бабушка, не беше нейна; изпратиха Петя обратно за Чикаго и си поканиха млад, красив и екзотичен жиголо. Запознаха се в кафето, поздрави ги, усмихна се, а очите му издаваха професията; разбира се, че прие поканата да седне при „красивите” дами, каза, че е дошъл по бизнес от Южна Америка, отседнал при роднини, дрън-дрън! На Надето й беше за първи път, може би не трябваше да го прави с приятелка. Как от усещането на две ръце, които би трябвало да я сграбчат и от два мъжки крака, които да я подпрат под бедрата, да си въобрази, че има четири ръце и четири крака насреща си, така се обърка, постара се донякъде, опита се да си затвори очите и да си изфантазира, но пак нищо не се получи.
Разочаровани и двете взеха решение да заминат за Европа. Избраха Париж, градът на разврата, беше пълно с руснаци, а Женя имаше приятелки навсякъде. Едната от рускините държеше галерия в шести район, на Rue Mazarine, на най- престижното място в Париж. Дъщерята й въртеше бизнеса, излагаха картини на млади художници, някои руски, печелеха добре. Ако имаш галерия в шести, не можеш да не правиш пари, няма как!
Обадиха се на рускинята и дъщеря им, които ги посрещнаха на “Charles de Gaulle” и прекараха една прекрасна вечер в тютюнев дим и френско вино. Решиха да отседнат в „ George V”, най-престижният френски хотел, един истински „Four Seasons” в Париж. Бяха им направили резервация, наеха два малки апартамента, само 800 евро на ден, можеха да си го позволят. От антрето на апартамента на Надето се влизаше в невероятна стая, декорирана с мебели от 18- ти век, цветовете бяха изумителни, подредено бе с много вкус, луксът бе ослепителен, във всекидневната имаше страхотен бежов диван, в който Надето потъваше, примряла от удоволствие, а банята беше с най-красивите мраморни плочки на света - обляна в електрическа светлина, с дълбока вана и отделна душ-кабина. Оттам се влизаше в малък будоар, където можеше да се оглеждаш в прекрасно старинно огледало от времето на Луи XVI и Надето се чувстваше като истинска Мария Антоанета, толкова красива, но не толкова злощастна. От терасата й се виждаха Saint Louis des Invalides, the Pantheon, Charles Garnie’s Оpera House, The Grand Palais. От бара на хотела се влизаше в цветна градина, където Надето обичаше да пие „Mojito” или „Margarita”, но Бабушка й казваше, че това са летни коктейли, затова Надето се зае да опитва от прекрасните френски вина и да се забавлява сама, докато Женичка намери някакви сънародници, с които замина да пазарува, беше пълно с богати руснаци в Париж. На следващата вечер се разходиха с новите познати по Champs Elysees, най –красивото авеню, което е още по-красиво нощем, простиращо се от площад Concorde и завършващо до Arc de Triomphe, Труимфалната арка. Разходката от два километра не бе никак изморителна, всичко бе истински тръпнещо в Париж. Всички заедно отидоха на Вернисаж в галерията на рускинята, имаше много французи и руснаци, Надето чувстваше, че не само виното, но всичко наоколо я опияняваше: френският секси говор, издадените им жадно уста, засмените им лица, артистично облечените хора. Смееха се с Женичка пред една от картините, когато висок мъж, около 45, се приближи и ги заговори на руски. Оказа се, обаче, наполовина българин, с майка - арменка, живеел в Париж, бил художник, пристигнал отдавна във Франция. Хареса ги, предложи им да ги разходи из Лувъра на следващия ден, а на сбогуване така сочно целуна Надето по двете страни и я погледна със сините си предизвикателни очи, че тя усети едно старо забравено вълнение, което не бе изпитвала отдавна. Не можа да спи добре, а на разсъмване сънува, че тича по някаква зелена поляна с непознатия, който я дърпаше за ръка и се смееше сатанински.
Бабушка определено си го бе харесала, превземаше се като млада девойка и смешно кокетираше. Говореха за изкуство, но Надето не се намесваше, само бе смаяна от познанията и на двамата. Пред Лувъра имаше голяма опашка и Саша, така се казваше мъжът, ги вмъкна по някакви тайни задни входове. Надето се влюби в залата с картините от Ренесанса, бегло погледна към Мона Лиза, пред която имаше щракащи с камери туристи, постоя захласната в залата с античните статуи, където Аполон й заприлича на Христос и тъй като се чувсваше изморена от тълпите, оставиха голяма част от Лувъра непосетен и седнаха да обядват в едно малко кафе на площад Palais-Royal, срещу северната страна на Лувъра. Салатите бяха превъзходни, масите - много малки, но имаше няколко изискани французи и американци. Вечерта Саша ги придружи до Moulin Rouge, беше запазил маса точно срещу сцената и Надето бе замаяна от бързия ритъм на сменящите се едно след друго номера. Енергията, която идваше от премятанията на голите кльощави балерини, които като истински френски кучки, изпълняваха номерата си професионално и хладно, без никаква емоция, я накара да се почувства зле. В смесицата от музика, светлини и акробатични номера, в най-известното кабаре на света, Женичка се справи доста добре с бутилката шампанско, а Саша най-собственически бе залепил коляното си в крака на Надето. Замаяни, всички се смееха щастливо по обратния път за хотела. Надето беше в банята, когато телефонът й звънна и Саша поиска да й покаже нощния Париж, да оставели Женичка да си почива.
Взеха такси от хотела и отидоха до паркираната му кола, „Рено”, разбира се,че всичко беше френско в Париж! Разходи я по Сена, целуна я на лунна светлина, а после я облада в малкия си апартамент в двадесети и Надето реши на сутринта, че не иска да се разделя повече с него. Харесваше й, можеше да си позволи всички волности, имаше всичките пари, които й трябваха и искаше да обиколи света с красивия мъж.
Беше си го заслужила, нали?
Бабушка й дръпна една не много кратка реч на другата сутрин, изпълнена с мъдрости и примери от световната история, каза й, че Саша я харесва най-вече заради парите й, не изглеждал никак влюбен, но това си било нейна работа! След речта, Бабушка се прибра в стаята си, ядосана и зачервена и след час се запиля по приятелки.
Надето и Саша се преместиха в по-евтин и по-анонимен хотел, съвсем американски, само 3 звезди, „Holiday Inn”, който бе на крачка от Miromesnil subway station, в сърцето на Париж, между Champs Elysees и “Faubourg St. Honore”, до най-прекрасните магазини и двата площада: Concorde и Vendome.
Двамата, без Бабушка, посетиха Eiffel Tower, Trocadero и Opera House. Към десет ходеха да пият кафе в Café des Deux Magots или в и Café de Flore, световноизвестни кафенета, били са любимо място на интелектуалците след Втората световна война. Пиеха кафето си бавно, седейки срещу църквата St. Germain-des-Pres, в едноименния квартал на богатите, известен с галериите си и магазините си, където Надето накупи, под вещото ръководство на Саша, нови дрехи, палта и обувки както за себе си, така и за него, разбира се! Новата любов искаше инвестиции! Обядваха в малките препълнени с туристи ресторанти в Montparnasse, a вечеряха обикновено в Le Procope, първият руски ресторант и най-старият, казваше Саша; а той знаеше всичко за Париж. Декорациите в ресторанта бяха красиви, различни от всичко видяно досега, а обслужването - невероятно. Храната бе приготвена по специален начин, всякоподенесено блюдо - изключително вкусно. В другия й любим ресторант – „La Petite Cour”, тя обичаше да стои с него, прегърнала го на терасата, където лекият бриз разпалваше искрите от шампанското в чашите и очите им.
Животът със Саша беше красив!
Следва продължение!