В кафявото на твоите очи
надвисна сянка.
Виждам, че боли...
Не те обичам...
Не, като жена...
И просто...забрави.
Душата ми мълчи
и Него чака.
В Ъгълът на устните
се стече...Ярост ли?
Не се гневи...
Любов не се купува,
за неми сетива не се воюва...
Когато те докосна не усещам,
ръката ми до болка да изгаря.
Онази ос, до нажежено бяло
не ме пронизва, за да те жигоса...
Не ме преследвай...
Тръгвам...
Ще съм ..боса.