Тези дни безгрижното ми полудетско съществуване ми позволи да се разходя без цел и посока по жужащите пъстри улици на най- желания град за живеене в България.
Картината в цялост: жужаща улица в най- желания град за живеене в България.
Картината в детайли: тълпи забързани хора, тълпи намръщени хора, тълпи... И сред тълпите като малки цветни петънца се стрелкаха хора с широки усмивки- влюбени, хлапета, или просто влюбени хлапета в съотншение 20:1, да речем.
Вниманието ми, което най- често бива отвличано, внезапно бе привлечено от няколко запъхтяни мъже, поставящи над главите на минувачите коледната украса.
Започна се.
Честит ноември и предстоящ декември с прилежащите му коледно- новогодишни празници и всички задължителни за целта атрибути, скъпи съграждани! Честити, до скоро непознати нам, елени с червени светещи носове! Честити промоционални етикети върху всичко, което може да влезе в полезрението ви и върху онова, което никога преди не сте забелязвали... С нетърпение очаквахме тази суетня, явно животът ни не е чак толкова забързан. Честито бягане с препятствия до най- близкия супермаркет за вносна замразена пуйка.. Или за китайски пиратки трето качество- да се порадват децата, градският шум като че ли е недостатъчен, нека си погърмят. Пък може да ги пратим сами да си ги купят, няма почти никакви пречки в това отношение.
Честито!
Сините гирлянди грейнаха над тълпите...
Съотношение намръщени- усмихнати- 1:20.
Празниците всъщност са чудесно нещо.
Бързането всъщност е чудесно нещо- ако се случва, за да бъде някой зарадван... Замразената пуйка е вкусна колкото тази от двора на баба, ако е споделена с обичани хора. Що се отнася до есемесите „Merry Christmas i 4NG”- ако са изпратени от близък, който е далеч, те бързо ни карат да забравим чудовищно големите надписи с подобно съдържание, дебнещи отвсякъде...
Празниците не са специално измислени, за да оставим последните си левчета в някой лъскав магазин... Не са единствено това, което се вижда на пръв поглед. Те сплотяват и топлят, дават надежди, връщат спомени, носят вяра и светлина.
Струва си да поспринтираш, ако носиш в малкия си джоб старателно изрисувано писъмце с молба до Дядо Коледа. Струва си да отделиш от вечно недостигащото време, за да избереш най- красивото дръвче- било то истинско, или изкуствено, когато си представиш пламъчетата в очите на този някой, когото си повдигнал, за да сложи звездата на върха на дръвчето... Струва си да пътуваш цял ден, а може би повече, само за да изречеш „Здравейте, върнах се вкъщи“.
Тайната е следната: всяко нещо с мярка, красотата е в пропорциите- шум, бързане, коледни ястия, подаръци, алкохол... Относно последното: пиянстващ няколко дни народ е нещо различно от народ пияници. А и ментето е основен белег на демокрацията, с белезите на глобализацията все още сме слабо запознати...
Ако не успеете да си сложите розовите очила за празниците, поне се оглеждайте.
В противен случай може да не забележите някоя малка кибритопродавачка край пътя... Ако я видите- вземете си кибрит, или просто се усмихнете. Ще я направите щастлива.
Запалете камината с бъдника... Или запалете свещичка. Пожелайте си нещо!
Нали по това време на годината стават чудеса...