автор: mihala

По баснята на Крылов "Врана и лисица"

Тази басня остаря
вече в нашата гора.
Няма нужда от лисици,
ни от пеещите птици.
Кумчо вълчо е наред
да строява вси подред.
И тогава час по час
да си хапва във захлас,
че от всичко най-добре
е това- да се яде.
И яде той вси наред,-
А животни са безчет,
хапне си едно, че друго,
гризне от тавата чудо-
тя е цялата от мед.
Ех, че вкусотии вред.
Ала ето за беда
появи се зла следа
на Иети дългокрак.
Вълчо где да иде пак?
А Иети е прочут,
че е чел и всява смут.
И законите си знае,
и за миг ще разпознае
кой е гризнал от меда,
има даже и следа.
Ето, че вълка стои,
прави милички очи.
Той ли? -нищичко не знае,
може ли да си признае,
че е зделал таз беда.
Ех, та зло ли е това?
Но Иети го познава,
че живял е в таз държава,
а сега е тя прочута
със приятелската скута.
Колкото и да я тръскаш
тя трохите ще разпръсква
от трапезата богата
за другарите и брата...