По идея от разказа на joy_angels "Вторник следобед"
Ох, оттървах се... Добре се сетих да кажа, че съм женен... Простакела! Привързала се била...
Всичко това си мислеше, отключвайки вратата на таванчето, където живееше. Ключалките бяха доста, но той спокойно и методично избираше ключа, поставяше го в поредната ключалка, превърташе, изваждаше ключа, и с леко присвиване на очите избираше следващия. Когато първата входна врата се отвори, той внимателно прескочи навития найлон, който го пазеше от студа, бутна втората, и влезе в Храма.
Да, за него това не беше обикновено таванче в стара еврейска кооперация в центъра на столицата, а Храмът на сенките на всички бивши възлюбени, които беше имал, и които бе загубил, просто защото изпитваше ужас от обвързването. Там е сянката на балерината, залепила всичките му тапети; на коткарката, която единствена можеше да готви като майка му; на тъпата германка, която не искаше да яде курбан; на кръвопийцата, единствената му любов, която беше толкова ревнива, че го търсеше по улиците, да не би да сваля мадами там. Не че той не го правеше, но това си беше негово право. Тя нямаше право да тръгва с приятеля му.
Но най-силното присъствие , най-ефикасното му оръжие срещу всички жени, които се опитваха да го оплетат в паяжините си, бяха голите снимки на адвокатката. Никоя жена не издържаше този номер - да и показва снимките на друга, като ги гледа влюбено, с усмивка да си припомня какво е казала, и какво е направила след снимката младата жена, колко е била умна,(всъщност той я наричаше тъпа селянка, но само пред себе си). Нищо, че накрая винаги добавяше историята как я е изгонил, защото отказала да отиде да му купи домати. Жените се връзваха. Решаваха, че няма да могат да изместят този спомен от съзнанието му и се отказваха. Сами.
И ето той пак е сам. В хладилника му има само това, което самия той желае, а те(жените)….пък искам само салата, пък аз всъщност не пия, ако може само малко риба тон...глезотии. Как ли не е взел да им угажда. Когато може с едно голямо уиски(хубаво, че са благодарните пациенти) и две - три страници прочит на глас на избрано от Ницше, да се постигне толкова много. Пред ужаса някой да им чете и с треперещи пръсти да отгръща благоговейно страниците на пожълтелия превод на Тъй рече Заратустра всяка дама предпочита да бъде обладана...
Мислите му отново се върнаха на последната жена в живота му, докато подреждаше покупките в почти празния си хладилник-хляб, глава карфиол-сурова, с малко сол става перфектно мезе, и един лимон. Сега, когато най-после успя да я уволни, защото беше започнала да си отбелязва колко от коняка е изпила предния път, и да го подозира в изневяра, което не беше РАЗРЕШЕНО, щеше да се наложи пак да обикаля по кафенетата. Обичаше да сяда до момичета, седнали сами на чаша кафе, скромно да предложи цигара и да ги разстреля с въпрос от рода на - Знаете ли какво е казал Гьоте за щастието? По объркването в очите им познаваше,че ще се получи. Тихо даваше отговора и продължаваше по сценарий, изпитан през годините, който включваше думите богиня, царкиня, рай, храм, и обикновено завършваше с намека, че няма кой да го наследи. Дори и мъжете попадаха веднага в капана, но той предпочиташе другия пол. Само че напоследък се наложи да направи промени, откакто една клявка дойде, настани се в храма и забрави да си тръгне.
То не бяха заплахи за самоубийство, закани за съд поради неспазено обещание, и когато все пак си тръгна, той откри, че му липсва паспорта!
Последва внезапна акция по издирването на престъпничката, като единственото, което го интересуваше, беше да не се окаже, че вече е женен за нея! Слава богу, не се случи така, но и досега се събужда посред нощ, облян в пот от ужаса на спомена. Затова се наложи да смени стратегията, и напоследък се представяше за женен мъж. Така рисковете се намалиха до минимум – жените не се задържаха дълго, страхуваха се от внезапна поява на съпругата, не оставяха никакви вещи тук и там (ах, как мрази това), дори сами заличаваха следите след себе си.
Ама тази, последната, ей, голямо ченге излезе….Къде го намери този черен косъм, той уж беше прегледал навсякъде след тази повлекана, черната…Както и да е, те вече са минало.
Той приключи с подреждането на покупките и закуцука към прозореца да нахрани гълъбите. Много го болеше десния крак, последствие от кратка спортна кариера в младостта, но нямаше как да спре болката. Еех, имаше една….
помагаше с масажи , билки, нещо прибайваше, минаваше му бързо, ама тя пък искаше да я обича завинаги. Глупости, казваше и той, не мисли дори за утре. А тя плаче, плаче….не се разсмива даже когато и каже, че ще и услужи с пистолет 36-ти калибър, та да се застреля. Каква липса на чувство за хумор!
Да не мисли за глупости, повтаря си той, и се връща да провери дали е заключил вратата. После отива до гардероба, съблича дрехите си една по една, и прилежно ги поставя в гардероба, останал от баба му-скърцащ, разпадащ се, но прибрал гордостта му-панталон, шит някога от стария му баща, още изглежда почти нов…Какви шивачи имаше миналия век, сега няма НИЩО! Ето белия му костюм от Валентина-никой не може да направи такъв шедьовър сега, или бомбетата – стари, но запазили формата си; сега не могат да се намерят такива ИЗОБЩО..ами роклята, която някоя беше забравила-откога я ползва да спи с нея, а тя си е същата…Тук е и последната му ценна придобивка, дънки Левис, светлосини, купи си ги от един магазин за дрехи втора употреба за 1.50, много изгодно. И още много такива нужни неща, без които не можеше. Както каза на една клявка-ти ще си отидеш, но от гардероба ми нищо няма да се изхвърля. И верно я изрита.
Преди да легне се огледа отново дали всичко си е на мястото. Не откри нищо, което да го подразни. Прибра само една чаша в шкафа, огледа печката, не беше готвил скоро там и тя си беше чиста, само вчера вари кафе на някаква поредна, но тя, браво, си изми и чашата, и джезвето. Погледна към хладилника-отгоре нямаше нищо. Какво преживя, когато се бяха случили две жени по едно и също време, не искаше да си спомня. Намери веднъж върху хладилника чантичка за грим, и не знаеше на коя от тях е…Както и да е, тях вече ги няма също в живота му.
Обърна особено внимание на кушетката, по нея нямаше нищо издайническо след последния секс набързо. Масата стоеше самотно с двата стола, на нея в свещника бяха заредени свещите, готови да дадат романтично начало на някоя нова връзка. Покривката е чиста, по чашките върху сребърния поднос няма следи от червило, тоест всичко е готово да посрещне поредната шантонерка.
Продължи да се оглежда, излизайки от стаята, стигна до матрака, който му служеше за легло, отви бялото халище и легна.
Шантонерка. Много харесваше тази дума. Тя носи нещо много изискано, стилно, шантонерката е дама, която знае много за Вагнер, чела е Фройд, различава поп от опарта, умее да води разговора и секса, и на сутринта знае много добре, че трябва да си отиде и да не го търси повече. Никога.
Макар че сега няма да е лошо да му звънне някой.
Изохка и се обърна в леглото, затвори очи и помисли-онази, билкарката, поне винаги се обаждаше…