автор: dara33

чашата шампанско е налята
глътката отрова сипана е вече
там сред цветните мехури плува
малко алено, намигващо мехурче
обречено да сее смърт в душите
пърхат весело ни мамят очите
на цветните лица мехурести и
чашата докосваме със устни
глътка смърт отпиваме,
за да забравим вчера
сякаш се отричаме от себе си
дивана стар и потен от нощта
ни кани да отмаряме на него
полегваме, като посърнали
увехнали марули от пазара
зелени, но сякаш вкус изгубили
чашата шампанско е готова
да пием бавно ешафода чака
не ще боли, а само миг ще трае
взаимното обричане на самота
прекрасна глътка грам отрова
отпивам с теб пред сбръчкан
грамофон, а лампата ни гледа...