автор: ringo

Така и не разбрах какво се случи -
от седмица насам не си говорим.
Разхождаме любимото ни куче,
но нямаме желание да спорим.
Когато стана, правя си кафето,
което впрочем често ми се случва.
А докторите викат: "Спри! Сърцето!",
не мисля хич и да ги слушам.
Когато днеска се прибирам у дома,
мълчанието ледно продължава.
Седиш във хола ни съвсем сама -
по телевизора сапунка дават.
Потривам се насам-натам, пък взема
ракийка и салатка та си сложа.
Приятно чувство бавно ме обзема,
но не продумвам - да не се изложа.
Защо и как - започваш изведнъж да хълцаш.
Поглеждам под око какви ги вършиш.
А ти очите криеш и подсмърчаш...
Подавам кърпичка да се избършеш.
Държа се строго, но пък ти сама
на рамото ми изведнъж изхлипваш.
Е, свърши тя, студената война -
ти пълната капитулация подписваш.
Ще трябва клаузите само да оформим
и някои подробности последни,
не бива сме прекалено горди,
но по-напред ще трябва да си легнем.