автор: olga43

На улицата е родена
и ласка ничия не знай.
Подритвана и с болката стаена
всеки ден под прицели ридай.
Що ли е да имаш стряха
и кокал да ти слагат във хавана?
Що ли е без никаква заплаха
да те милват без забрана?
О Боже!
Това за нея е незнайно.
Даже и усмихване случайно.
Не може и със сън да се похвали.
Само вятърът понякога я гали.
Вечер щом слънцето се скрие
жаждата за обич не надвила
в някой ъгъл ще се свие
и в тъгата се загуби сила.

Що ли е да бъде тя обичана
и мила със любов наричана?

Но в житейското и досие
пише само - от улицата ПСЕ.