автор: ringo

Гласът ти ме настига до колата.
Отгоре, от балкона долетя.
И щом към тебе вдигнах си главата,
изгря за миг усмивката добра.
Не, нищо важно. Просто ей така -
решила си да ми помахаш леко.
Защо са нужни тук слова?
Виж колко малко трябва на човека!
Честит съм, че си винаги до мен,
макар че двамата сме толкова различни.
И нека никога не идва ден,
в който да си станем безразлични.
Мечтая си, когато остареем,
да можем пак безкрайно да си бъбрим,
на огън от любов по-дълго да се греем,
щастливи да сме да не си омръзнем.
Сега ще бързам, времето ме гони.
Припалвам и потеглям леко.
Една ръка ми маха горе от балкона.
Ех, колко малко трябва на човека.