Махни се от очите ми,
о, зла невесто.
Изчезни и от нощѝте ми.
Сънища не помним - казват,
а сутрин усещам миризмата.
Недей ме и поглежда,
спри да ме отвеждаш там.
Гордост, разум, интелект,
ала не забравям.
Не желая да се нарека човек.
И когато на саме остана,
сякаш нямам нищо свое.
Само блян остана...
Оня - моя.