автор: Black_dog

Точно в 7 тази сутрин
ти нося планина.
Почуквам леко на прозореца
и ти се будиш.

„Какво е това?” – питаш ме сънено.
„Това е планина” - отвръщам гордо.
„Носих я цяла нощ,
не съм мигнал,
за да ти я поднеса.”
„И за какво ми е планина в градината в 7 сутринта?”
питаш ти, очевидно несвикнала
да те будят в 7 сутринта
с планина в градината.

Опитвам се да звуча бодро,
макар да съм доста притеснен:
„Тя е моят подарък за теб.”
Но ти казваш, че не искаш планина
и си лягаш отново.
Така че няма никакъв смисъл да ти обяснявам,
че не планината е важна,
а фактът, че успях да я донеса.
Вдигам я пак, чудейки се какво да я правя.
И естествено, изглеждам като кръгъл глупак,
вървейки към вкъщи с планина на гърба.