автор: Selianin

- Продължение -

7. ИДЕЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ И ТЕКСТ
на паметна плоча (или при възможност паметник) на мястото на първото девненско училище в двора на църквата „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец”.
До Негово Високопреосвещенство Варненския
и Великопреславски митрополит д-р Кирил,
До Председателя
на Общинския съвет – Девня,
До кмета
на Община Девня,
До Директора
на СОУ „Васил Левски”
гр. Девня
и до Девненската общественост


Уважаеми Господа,
На няколкостотин места в България и по света, признателните поколения са създали и създават паметници, барелефи и други паметни знаци за увековечаване на най-великия български герой и светец – Апостола на Свободата!
Смятам, че мощният, български икономически колос Девня, повече не може да стои настрана от този безконечен порив на българска признателност към Васил Левски.
Подобно на село Левски, Община Суворово, Девня има основание, както за немалка патриотична гордост, така и за височайша национална длъжност, чрез паметник или паметна плоча да увековечи Васил Левски на своя територия, тъй като през 1866 година село Девне, училището и църквата му са били удостоени с високата чест той да им бъде гост. Това е очевидно от изложения по-горе текст.
Мисля, че Варненската и Великопреславска Света Митрополия, девненската общественост, Община Девня и СОУ „Васил Левски” в гр. Девня ще подкрепят с ентусиазъм идеята ми и ще я осъществят в срок до 18.02.20010 г., или за датата 24.05.20010 г.
Ако предложеното по-горе получи реализация, давам следната идея за текст върху плочата:


УВАЖАЕМИ ПОТОМЦИ,

На това място е било първото девненско училище открито през 1845 г. През турското робство в него са се просветили стотици деца от района на село Девне. Тук през 1849 г. е учил писателят Илия Рашков Блъсков, а през 1866 г. първият девненски учител, племенник на Иларион Макариополски и спасител на селото при разгрома на Априлскито въстание - свещеник Константин Драганов Кумански, заедно с учителите Димитър Димов и Иван Митев, е посрещнал и приютил пътуващите за село Еникьой в Северна Добруджа Петър Петков Топалов и Васил Иванов Кунчев – бъдещия Апостол на Българската Свобода ВАСИЛ ЛЕВСКИ.

От Варненска и Великопреславска Света Митрополия,
Община Девня,
СОУ „Васил Левски” и
Признателните девненски потомци
(18.02.2010 г.) 24.05.2010 г.


8. ИДЕЯ ЗА ОТКРИВАНЕ И ЧЕСТВАНИЯ

а) Откриването да се извърши на 24.05.2010 г. с участието на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил.
б) На откриването да се включи малка военна група от НВУ „Васил Левски” – В. Търново.
в) Всяка година на 24 май неголяма група ученици, общественици и желаещи от населението да поднасят цветя пред Паметната плоча (Паметника), на гроба на народния учител и спасител на село Девне от унищожение - свещеник Константин Драганов Кумански и на Паметника на Васил Левски в село Левски, ако Община Суворово даде съгласие за това.
г) При възможност, в СОУ „Васил Левски”, да се създаде извънкласна група по изучаване и събиране на материали и спомени за допълване историята на Девня и нашия район.
* Ако Община Девня и СОУ „Васил Левски” приемат гореизложеното, може от сега да се помисли за осигуряване на средства, проектиране и осъществяване на идеята.
.......................................................................................................................................................
Нека осветим пътя на Апостола през Североизточна България!
Нека да пребъдат във вековете и хилядолетията делата на Апостола Васил Левски и войводата-свещеник Петър Петков Топалов! Нека не забравяме и имената на пренебрегнатите от голямата ни история учителя-свещеник Константин Драганов Попкумански, учителя Димитър Димов и учителя Иван Митев!
Вечна им памет!

Северна Добруджа*:
През март 1866 г. Дякона посетил Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа, запознал се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в с. Конгас (днес в Румъния). Той довел Дякона в това село през март-април, който се срещнал със зографина Цанко Захариев от Трявна. Последният го препоръчал за учител в село Еникьой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и с. Бабадаг. От март-април до октомври 1866 г. Дякона учителствал в Еникьой.
Под прикритието на учителската си дейност, Дякона се занимавал активно и с обществено-политическа дейност. Извършвал военно обучение на младежите, подготвял ги за активна самозащита, както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провеждал занятия по гимнастика, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройвал борби и състезания. Обикалял околните села, където привличал съмишленици.
През октомври 1866 г. напуснал Еникьой, заминал за Влашко и се установил в Галац. След немного време заминал за Яш - столицата на Молдова. В края на 1866 г. и началото на 1867 г. пребивавал в с. Конгас, където учителствал няколко месеца.
Според някои източници, Апостола получил прозвището Левски още по време на учителстването си в Добруджа.
В документирана приписка на учителя Манчо Ненков Джуджев е записано: ”Дяконе Василе, Левски те кръстихме ний от Еникьой в Конгас, тогава като прескочи хаджи Герговата маза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев”.
Дякона напуснал с. Еникьой, без да завърши учебната година в момент, когато се активизира четническата дейност. Преминал река Дунав и отишъл в Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Раковски и от ръководеното от него Върховно гражданско началство. Там се подготвяла чета за България, ръководена от П. Хитов, с моралната подкрепа на Раковски и с паричната помощ на Добродетелната дружина (крилото на „старите” от българската емиграция). През пролетта на 1867 г. Левски станал знаменосец в четата на Панайот Хитов.

* По извадка от статията на д-р Богомил Колев: „Апостола в Добруджа - бяло петно в историята”, в. „НАД 55” / 13 февруари 2009 г.

21. 12. 2009 г., гр. Девня, инж. Драгия Драгиев
Край