автор: veneti

Има усмивка над усмивката и тя е, когато очакваш да победиш, и то вземе че стане...

Успях днес да си направя "густото". Изиграх чудесен театър. Бях великолепна, истинска, сама си повярвах. Той беше сладък-риба , шаран ненагледен. Повярва ми , къде ще ходи, аз си знам класата, но в малкия град е трудно да се разгърнеш, защото ще те вземат на подбив. Затова много не репетирам, но понякога така напира от вътре, и особено когато мъжът ми е на някъде, че не мога да го устискам, и го пускам да излезе , та и аз малко да му се порадвам.
Съседа беше този път, просто той мина, и съседка да беше, пак щях да го изиграя, партнирането за мен е без значение , защото аз водя и мога да го правя. Мога така да ги срина или извися , зависи коя от себе си съм решила да изиграя. Мога да ги накарам да плачат , да страдат , да се влюбят и да полетят даже , стига да искам и стига онова в мен , моето артистично семенце, което кой знае кой ген го е посадил-да е узряло достатъчно.
Танцуваше ми се днес, времето е отвратително , в града няма въобще къде да отидеш да танцуваш, освен на някоя сватба. А на мен ми се иска, може да не съм млада, но ми се иска . Танцува ми се . И ми се танцува с мъж. Моят въобще не е по тази част. За едни таци и там разни мои други прищявки няма да си развалям брака я . Хубавото е че той пътува , а аз съм театрал, скрит , но все още играя на полено на незнайните артисти, попаднали в прегръдката на брака и не успели да видят бял ден на истинската сцена.
Бях нещастна, самотна , мокра. Естествено , че бях си загубила ключовете. Той ме покани у тях да се изсуша, аз знаех че той има тези плочи, защото съм го чувала да ги пуска. И се получи, танцувахме, начесах си крастата. Той не е лош танцьор , ако беше ходил като мен поне 2 години на танци в училище , щеше да се получи и по-добре. Но не се оплаквам, на хала на който съм и това бива.
Това е, представлението свърши. Доволна съм, е няма цветя и аплодисменти, но на тихия фронт е така. Момчето още дълго ще се пита , какво искаше да каже съседката , но мен това не ме интересува. Сега ще се прибера у нас , ще си сложа едно кафе с малко коняк, ще се опъна на фотьойла и ще си мисля за следващата сцена с усмивка естествено.