автор: krasnoludek

С уста от жажда прокървила,
едва прошепваш ми: "Вода".
Но аз отдавна съм изпила
до капка нашата тъга.

Отдавна вече съм пресъхнала,
отдавна с теб сме две пустини.
От жажда вече съм претръпнала,
посърнала след сушава година.

И аз съм жадна... Но мълча си-
дъждовен облак да примамя
от теб научих участта си-
градина няма как да стана.

Жадуваш... Пак да пиеш... Как жадуваш
да съм вода в пустинни дни.
Към мен ръце протягаш- и бълнуваш-
забравил си. До капка ме изпи.

Пресъхнала съм. Толкова ми струваш.
Сега е време за пустиня.
На извор, не, не се преструвай-
дори да си вода, ще те подмина.