Недорисувана, недоописана,
си тръгна като топла котка.
С недоизречена походка.
Загърнала на завет мисли.
Но той я дебне, гръб извива.
Просвирва южните си струни.
Потъва в северните руни.
И спира в клоните на слива.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|