автор: HariMarSui

Достигам до тебе
през много неволи,
през погледи скрити
и думички голи.
Все се изплъзваш,
все отминаваш,
но...дълбоко във мене
диря оставаш.
Сблъсквам се с рими
и строфи проклети.
Мисли редя си-
нестройни куплети.
Ти отминаваш
съвсем безразличен,
весел, игрив,
сълзлив, драматичен.
Като първата обич
те чаках да мога
да взема искрица
от вечния огън,
който излъчваш,
с който привличаш.
Как да те накарам
и мен да обичаш
наравно със други
творящи любови,
като мене, които
да горят са готови?
За мене мечта си,
чувство, прозрение.
Аз боготворя те,
СТИХОТВОРЕНИЕ!