От хралупата на дървото горе
муцунка малка се подаде,
очички любопитно ококори
и орехче отнякъде извади.
Сега е време за закуска -
доволна катеричката си рече.
Набързо орехчето схруска,
следа от него няма вече.
И без минутка да се бави
на клонче, ей я, разлюляна,
гимнастика реши да прави,
но в миг се чу гласа на мама:
"Къде си, палавнице малка,
защо не си изми ръцете?
Не си намирай залъгалка,
за жълъди ще ходим двете".
Подскочи малката хитруша,
дори не мисли да се крие.
Тя знае - мама трябва да се слуша -
и бързо почна лапички да мие.
Отсреща ранобудни птички
я гледат как се труди здраво.
Изми се тя -съвсем самичка-
и всички викнаха й "браво!"