автор: sbydnata

/помниш ли един подарък.../

Денят угасва бавно,
а мислите ми
макар и уморени
бързат,
чакат Пълната Луна.
Очите търсят я...

Защо я няма?

Така невидима,
как да ти я подаря?

Като е скрита,
как във този миг, Любов
и ти ще можеш да я видиш,
да се усмихнеш
и
мислейки за мен,
с трепет да прошепнеш:-Прекрасна е!