Обичам те! И често ме боли.
Тогава е безмислен хоризонта.
И губя всички минали войни,
в които съм успявала на фронта.
Не ми се стреля в ничие лице.
И моето без грим в ръце го нося.
Живея нещо, но не знам къде.
По-бедна от бездомник, а не прося.
Защото няма как...ще ме боли.
Монета ли е -може да получиш.
Но пише ли над твоето небе,
че взимат любовта ти... Ще се случи!
По дяволите всички тишини!
И всички примирения, за Бога!
Какво, че продължавам след това.
Като без теб не мога.И не мога.
Най-лошото е, че оставаш жив.
И всички стъпала са спомен-болка.
Обичам те. И влюбените в мен
не виждат в Мен.
А аз съм точно толкова.
И в мен - пак Ти!