автор: tiamat

Той рисуваше своите сънища,
с пръсти, жадни за светлина,
но в червено- от срязани пътища
по ръцете на бивша жена.

И от болката - все по-размито,
през прозорци от топли сълзи,
пресъздаваше синьо отлитнало
в път, по който животът пълзи...

И се раждаха трудни картини,
Те проплакваха тишина...
Топлина, от дъха непреминал-
отпечатък на тъжна душа.

Той рисуваше все по-отвъдно...
Не рисуваше, търсеше дом
mо ръцете на тази- несбъдната...
бивша жена - вечен стон.