ще ти вдъхна желание на тласъци
като Господ на адам
измама
като игла гликоза в вената
ще прожектирам във очите ти по-ярък филм след всяко ново вчера
ще окося ливадата ти с сърпа си
с езика на змия ще заговоря
по прецъфтелите крайнощни улици със лунен ръб ще се изтрия
ще се разкискат листите от вятъра
ще шпионират светлините от прозорците
ще преоткрия във сърцето си уютна стая от ръцете ти разтребена
октомври 2008 велико търново