автор: iasmina

Мислило ли е детето, че мечтаейки в играта, играло е с мечтата?...
Ето, че вече то е голямо – детето е пораснало!
И къде е детето сега?
С мечтата се е срастнало!
А тя е голяма, огромна – и по замисъл, и по форма!
Детето обаче е болно!
От света е недоволно и мълчи, мълчи неръкотворно!

Всички сме били деца.
От една страна – чудесно време волно.
От другата страна обаче –
то вижда бъдещето на разпятие и прилича на проклятие!
Това е безспорно!

Тати и мама са големи, но съвсем не са задоволени!
Ако можеше детето да прости, щеше да е бог за тях,
и да ги пресътвори!
- Мама винаги е тъй заета!...
А и тати, все гледа свойта работа проклета!
И двамата са за тояга, но едно дете да мисли тъй,
това съвсем не му приляга! Затова мълчи!
Не иска то тъгата да му проличи. Какво остава му тогава?
В мечтите свои да намери някой, с когото да се заиграва!
Единият е мама, другият е тати, и никой няма от другия да пати!
Ще се съгласяват те за всичко, ще се водят за ръчичка,
ще да си помагат много и децата няма да държат те строго!
С децата всеки ще играе, за да не забравя що е да си в рая.

Уморено вечерта детето ляга.
Летящите елени за съня си впряга.
Къде ли ще го водят те? Като че ли изобщо това го засяга?!...
Всяко място е добро, щом не е житейското русло!
Обаче сянка и в съня го досяга...
Нещо го гнети и не дава то да се лети!
Иска или не детето, дете е – няма накъде да бяга!
Вижда някой ... – великан?! Ама, че е той голям!
Дали пък не е Торбалан?

Иде великанът му насреща. И да поздрави - дори не се и сеща!
- Ама, той е невъзпитан даже!
Да беше тука мама, как само щеше тя да го накаже!
Но ... това е моят тати, май?! – така детето счита,
а всички будни виждат как то езика свой си сплита!
Всъщност няма будни. По-добре!
Да умира си от срам, за детето не е трудно!
Защото то не е страхливо – само много то е живо!
Дори насън не може да заспи и мисли как родителите свои
най-после да сдобри!

Винаги така ли ще върви?
В детето вътре, животът почва да скърби, вместо да кипи!
А трябва то да порасте, дори! В съня си то на слънцето извика:
-Спри! Земята няма повече да се върти!
Няма да порастна! Не! Не и докато всичкото това тече на зле!
Въпреки, че съм дете, имам тайна – моите криле!
Ще измисля как да стане и няма да се спра, докато не победя!
Няма да ме спрат! Аз ще полетя!

Я, великанът малък стана?! О, о, ето я и мама!
Двамата сега са ми деца и зная аз как най-добре
животът им да подредя!
По цял ден искам да мечтаят, за да върнат раят!
А аз ще ги наглеждам отдалеч, че може пак да ги прихване, зная!

Детето спи във свойта царска поза, а до него някой вече слага роза.
Тя е толкова красива, колкото е и бодлива!
-Така ви се пада на всички!
Едно дете ви каза свойте малки срички!
Мислете му, когато проговори!
Няма да остане ни едно сърце, което да не може то да се отвори!

Щом каза това, великанът си замина.
А? Великанът? Памперс има? Да, ама отмина!
Бог току-що премина!