автор: vitoriovitalis

63. Морето

      Почивната станция на Писателския Съюз.
      Семейството на Марк закусва на широката тераса под чадърите. Морето блести долу пред тях. Прекрасен безветрен ден.
      Писателят е снажен, широко скроен северянин. Съпругата му Елисавета също е едра и висока жена. Тя се храни бавно и спокойно до него. Както са седнали, напомнят на някой фамилен портрет от Майстора.
      По-голямата дъщеря Ирена сякаш прилича на родителите си, но е преждевременно развита, с големи гърди и шарещ на всички страни поглед. Тази есен ще е в последния клас на Английския колеж. Малката – Маргарита, е по-нежна, с красиви черти и привлекателно тяло.
      На съседната маса е приятелското семейство на Мита – атентаторката от Съпротивата, написала нашумялата книга за бойните групи на Партията. Мъжът й Жорж е рано побелял доцент по философия със спортна фигура. Той преподава във Физкултурния институт, но постоянно се вре из коридорите на властта. Синът им Сокол – неспокойно симпатично момче с гарваночерна коса, упорито наблюдава Маргарита. Изглежда й е хвърлил око. Той учи в по-горен клас на колежа, в който се е записала и тя. През септември ще станат съученици, макар и в различни класове.
      Жената на Марк става и повежда като пастир момичетата пред себе си. Писателят запалва цигара и се зачита в новия вестник, отпивайки от кафето.
      Сокол хуква след мадамите. Мита недоволно бърчи чело след него. Колкото Жорж е фин и елегантен, толкова грозна и нахална е страшната атентаторка. Но говорят че можела да влиза по всяко време при Тот, както и при останалите членове на Оргбюро. Имала страхотни връзки на най-високо ниво. Дори на Континента. Жорж присяда до Марк.
      - Виждаш ли какво става ? – Той провокира писателя по актуалната тема. Марк оставя вестника до недопитата чаша и замислено дърпа от цигарата. Погледът му се рее някъде над хоризонта.
      - Каквото и да говорят, Великият Кормчия е историческа фигура.
      - Което не може да се каже за Първия. – тихо подема философът.
      - Биографиите им са твърде различни. Великият Кормчия е трийсет години в жестоката политическа борба. А Първият през това време се криеше зад гърба на Вожда. Когато сега трябваше да се изяви самостоятелно, се видя колко струва.
      - Щеше да ни вкара в световна война !
      - Авантюрист.
      - Има и друго нещо. – разгръща любимата си теза философът. – Великият Кормчия разтърсва цялата пирамида на човешката цивилизация. Той е истински революционер. Китайските селяни не искат повече да бъдат последната дупка на кавала. Тая огромна страна ще се индустриализира, ще се модернизира. Ще разместят целия свят, да знаеш ! Този трус ще дойде и дотука. Нашите старци ще видят голям зор. Когато основите се разлюлеят, врабчетата от горните етажи ще се разпилеят. – Жорж завършва тирадата си с ефектно сравнение, характерно за неговия стил.
      - Борбата за власт на Континента съвсем не е приключила. – Марк предпочита да приземи разговора.
      - Големият въпрос е с кого ще вървят - с Европа или с Китай ?
      - Старият Вожд им завеща да бъдат винаги с Китай.
      Изтокът аленее.
      - Но времената се промениха. Америка стана суперсила.
      Европа върви послушно след нея.
      - Американците вярват и проповядват, че капитализмът е универсална система. Те са социал-дарвинисти. Да оцелява по-силното и по-здравото. Другото – вълци го яли.
      - Но както Дарвин смята човека за висш продукт на еволюцията, така и Америка смята себе си за номер едно в този свят. Дарвинизмът им не отива по-далече от това. Социалната организация и социалната държава са им дълбоко чужди. Те си остават англосакси. Собствените интереси - над всичко !
      Сервитьорката нетърпеливо раздига приборите и чиниите, почиства покривката на масата. Двамата мъже неохотно се надигат от столовете.
      - Ама днеска е време само за плаж.
      - Да, да...