автор: apostolicia

Дъждът този път не донесе жадуваната прохлада. Лятото мина тягостно бавно, пепеливо, прашно и с убийствени жеги в бездъждовните юлски денонощия. И когато най-сетне заваля, дъждът не смогна да донесе очакваната свежест. Както се пее в песничката: А някога, преди навън да падне... Някога дъждът носеше винаги вдъхновение и песен, окачваше едни големи криле на гърба й и тя политваше със светлината му. Но не и сега. Не и сега!
Хряяяясссс! Поредният стол се разпарчетоса под тежестта на тялото й. Красивата й душа скокна, отупа се и, поруменяла, се огледа за съчувствие и извинение. Огромното й тяло обаче се въргаляше с навирени крака, неспособно да се изправи, клатушкаше се по гръб, да не кажем по гъз, размахваше тлъстичките си крайници, като хлебарка, озовала се върху твърдото си гръбче. От вниманието й не убягнаха нито сподавените усмивки, нито колебанието на пресонала. Първо й се порадваха на резила и чак след това се спуснаха да я вдигат с фалшива загриженост. Мамичката им ще разгони, разбира се, но ще го направи красиво, както си го може. Ще го изпипа да ги заболи, както я болеше задника от натъртването и парчетата на скапания стол. Вероятно случайността взе участие в сцената, вероятно никой нарочно не би й дал слаб стол – познаваха отмъстителния й нрав толкова добре, че едва ли биха се осмелили. Обаче фактът, че я оставиха в унизителното положение по гръб на пода да маха с крачката и ръчичките си, докато й се нарадват злобарски, не можеше да се причисли към никаква случайност. Не беше сигурна дали това, което се чу, докато се сгромолясваше със страшна сила пред погледите на всички в ресторанта, не беше просто трясъкът от натрошения стол и от собствените й телеса. Или беше поредната гръмотевица. От многото, които през последните два часа сухо раздираха притъмнялото небе. Заваля точно, когато най-накрая успяха да я изправят на крака. Не си направи труда да обръща внимание на такива дребни инциденти – поне такъв вид си даде - та тя е Катерина Смирнова, по дяволите! Само нареди да се разчисти незабавно боклука. След което реши, че заслужава тази награда и си поръча торта. Сервитьорите отдавна бяха наясно, че това означава цялата торта, не парче от нея.
Обичаше храната. Това беше единственото нещо, което обичаше, ама истински. А сладичкото винаги й беше носило успокоение. Осъзна го в онези тежки моменти, когато името й още не говореше нищо на никого.
Беше хубаво момиче, особено с тези огромни черни очи. Можеше да стане дори момичето на бала, ако мъничко се беше понапънала. И ако майка й не беше умряла толкова рано. От баща й пример за подражание така и не се получи, въпреки цялата му честност и неподкупност – остана си трън в очите на всичките си колеги до самото си пенсиониране, макар че го търпяха – беше професионалист. И докато съучениците й си купуваха дрешки, пред стария Смирнов минаваха само разходи за храна и книги. Другите си ходеха на гости, Катерина умираше от срам да покани някого в разнебитеното им, зле поддържано жилище. Не че те биха дошли, срам ги беше някой да не ги види с нея заради перманентната липса на пари, инфантилното облекло, забраните за излизане. Беше й писнало от всичко.
И тъй като, след сериозен анализ на положението, тя установи, че й липсва смелост да се самоубие, а да отиде другаде, където да изгражда нов живот и нов имидж, нямаше да я удовлетвори, Катерина реши да накара всички да се съобразяват с нея. Известно й беше, че няма да се събуди някоя сутрин красив лебед, просто защото не беше грозното патенце, а обикновена патица. Наясно беше, че не блести с никакви специални таланти и умения, нямаше как да стане нито олимпийски шампион – мразеше спорта от дъното на душата си – нито пък ще издаде бестселър. Единственото, което можеше да прави, беше да учи. Имаше отлична и много услужлива памет, благодареие на която завърши право в най-престижния университет в страната. През което време си позволи само за два дни да се залъгва, че някой ще открие достойнствата й под малко грубоватата, невзрачна външнност. Малкото, оставащо от екстремни забавления време, състудентите й посвещаваха на безпаметно учене, така че никой не разполагаше със свободен времеви ресурс, за да търси душевните й съкровища. Катерина подходи рационално – купи си най-огромния шоколад, който намери в хипермаркета и с негова помощ забрави напълно наранените си чувства. Не можа съвсем да приспи крясъците на тялото си, но пък пишеше най-добрите реферати, а гладни студенти винаги можеше да се намерят. Благодарение на тези реферати, есета, курсови работи, завърши университета с отличие, със 100 кг чисто тегло и солидна сума в брой. Която тутакси вложи в недвижими имоти – месеци след придобиването им на безценица, ги продаде за космическа сума. А когато баща й разбра, че е откраднала информацията за терените от неговия служебен компютър в общината, едва отърва инфаркта. Катерина кротко му обясни, че ако не си трае, ще разкаже на всички, че сам е предоставил информацията на дъщеря си. Изправен пред перспективата тя отново да злоупотреби, както и да опетни репутацията му, той предпочете да се пенсионира скоропостижно и да се оттегли да живее на село.
Но новопридобитият капитал далеч не беше достатъчен за апетита на младата Смирнова. И в прекия, и в преносния смисъл. Тя отново се зае задълбочено да анализира ситуацията и стигна до извода, че не желае да става прокурор или съдия, заради скандално ниските заплати и политическия и икономически натиск, на който са подложени те. Родният й град беше прекалено малък и прекалено тих, за да изхранва пълчищата адвокати, които произвеждаше прочутата му сливовица. Съдия-изпълнителите пък не се ползваха с добро име и имаха твърде много главоболия за нейния вкус. Анализът недвусмислено показа накъде трябва да се насочат усилията и не след дълго градът се сдоби с нова нотариална кантора. Смутно време, мътна вода, много риба - Катерина Смирнова се прочу светкавично – с перфектните, необорими, безапелациони сделки. Ако някой изобщо се осмелеше да протестира, делото завършваше с прекратяване, поради липса на доказателства. Любимата й фраза! За отрицателно време Смирнова стисна за гърлото половината град. Стана собственик на десетки терени, движими и недвижими имоти в това число и ресторантът, в който се изтърси от стола – все някъде трябваше да задоволява апетита си, а какво по-добро място от собствен ресторант. В града се носеха какви ли не невероятни слухове за нейното състояние, но нито един не се доближаваше до истинското положение на нещата – бяха твърде несмели. Колкото беше необятно тялото й, толкова необятно беше и състоянието й в недвижими имоти, злато, ценни книжа, камъни, предмети на изкуството – имаше слабост към луксозните вещи, но просто ги трупаше, без да им се радва.
Единственото, което й носеше радост, беше храната. И отмъщението, разбира се.