Не ме мисли -
когато дойде вятъра ще си замина.
Не ме жали -
когато утрото с любов ме стопли.
Не ме вини -
аз нося студ във мойто име.
Не ме лъжи -
изгарям бяла в твойте вопли.
Не ме кани -
аз нямам сили с тебе да остана.
Не ме търси -
на вятъра следите ще последвам.
Не ме моли -
съдбата ми така е начертана.
Не ме мъчи -
за тебе аз себе си погребвам...
Защото нося свойта обич бяла
в креслото на зимата студена.
И сняг е мойта същност цяла -
от твоята любов изпепелена...