автор: ufff

почти детско

Снежко не хареса своя морков.
Смених носа му с чушка от туршия.
Не знам защо се гевези чак толкова
и си събори шапката. Пак ще я мия
(бях му избрала чисто нова тенджера,
че да си има лъскави ушички,
хем дръжки). После бучнах му пера
и няколко очи – като на всички.

Оф, не!
Размислих за очите.
Не му отиват на лицето.
Махам трите.

Устата ще е резенче домат ,
а вежди ще му резна от елхата.
С какво да го завия в този хлад?
На мама с пончото? На баба ми с халата?
Не съм решила. После ще реша.
Сега ме чака Светльо на пързалката:
бели да правим, ако не греша,
защото скри на татко си бухалката,
точилките на майка си, тупалката…

А всъщност
никога не са го били,
но рече – да ги гледа
нямал сили.

Шейната ми… тя прави си оглушки.
Не я откривам ни в мазето, ни в килера.
Ъъъ, май я счупих, че не искаше да слушка.
Дано поне панера да намеря –
широк и лек, дълбок, събира трима
и по баира лесно го катеря.
Не, няма гоооо! (Да свършва тая зима!
Заради нея цял ден се чумеря)