автор: daik

Когато му отсякоха и третата глава,
решиха да го погребат край храма.
Да сложат камък...
Но червеите знаеха това,
но червеите чакаха това,
да има свещ, вино и залък,
да има камък покрай храма.
Свещенният им сговор бе естествен-
ще гъделичкат обгорялото небце,
вовеки да се смее.
Амин!
В нарочено да бъде без небе
нареченото долното небе-
така и не разбра защо смехът му
калеса червеите с промисъл небесен...
да хранят рибите
в пресъхналия вир.
За да повярват
тези ловки твари,
че имат правото на пир
единствено за птиците
забравили гнездо
което няма да ги храни.
Поне умората си да забравят,
и да летят
в една небеземявода триглава-
ламя ли?
Змей ли?
Не казва третата глава,
погребана край храма,
където осмият олтар
мирише на тамян
кебапчета
и сяра.

*Поетът Змей Горянин е погребан в манастира " Седемте престола", останалото е дълго за обяснение...1980,1982,1988,1992,2008 г.